Всеки път те питах къде беше...
(Имат ли реална представа родителите ни как се забавляваме, какво би ни попречило, ако те могат да видят това? Споделяме ли кои са и какви са приятелите ни? Това важно ли е?)

... Къде!?... С Анди... И с други приятели.

– Какви приятели?

Какви!?... Приятели… Гаджета!...

– Моля!

Ти до сега къде спа!?... За колко годишна ме мислиш?

Колкото  ще  да  си,  как  си  позволяваш такъв език!? Какво правите до това време?... Знаеш ли колко е часът?

Кво  правим  ли?...  Чакай  да  се  сетя…  Ми…  Говорим  си. Пием... пием... чай... Анди прави много хубав чай от мента и още нещо... Тя много обича чай... А, да, говорим си за Киркегор… Кой пък сега беше тоя, ти познаваш ли го, дали е купувал от шедьоврите ти, а?...

Анди пие чай!?...

Де да я знам, като малка трябва да е пила.

Естествено.

– Внимавай!...

Баща ми, що си разваляш спокойствието?

 [C1]Нова тема