… ангелчета – чистички, белички... стана тихичко... престилки, ръкавици... да ги махате... каква небесна свалка можем да заформим, перушина ще хвърчи... дай ми една неземна цигарка, м-м-м, откога не съм палила, как ухаят цигарите, няма да те издам, не бой се, искам едничка, хубава, много ми се иска, моля ти се, дай ми сега!… не, сега не може, не бива, още малко, още много малко и ще може, нали... да свърши тая мъчнотевина и излезе това от мен – само се върти и ме подритва като разярен футболист, тогава ще дадеш една много дълга цигарка, една-едничка... като я изпуша ще излезе бяло облаче, ще ме прегърне и залюлее... в дланите си... ще ме заведе там горе... всички облаци се събират да клюкарят и поплачат от тъжните истории, дето си ги разправят... ще слушам, ще слушам, докато ми пораснат дълги ушите, ще чувам всичко по земята... няма вече да се чудя какво да правя, на кого да вярвам... нали... обещаваш, ще дадеш цигарка, няма да излъжеш... тогава обаче дали така зверски ще ми се пуши...

Появява се Неземното и я завива с крилата си. 

автор - Димитър Кабаков

Kajete za systava kojto ]e go pravi tova predstavlenie - rejisior, aktiori i t.n.