На коя страна ще застанеш ти? Пиши ни! Имаме нужда от твоето мнение!
На 22 октомври бяхме организирали традиционната си пресконфренция по повод най-новата премиера на театъра - "Амарантос" от Димитър Кабаков, с режисьор Възкресия Вихърова, за да не самотно журналистите и уплашени актьорите от очакващите ги и изпиващи погледи на специалистите театрали и културо-отразяващи, поканихме приятели, колеги, ученици от няколко класа. Дали отдавна подклажданият интерес към проекта или просто добре оцелената ниша превърнаха театъра ни в нещо средно между футболен стадион, класна стая по време на междучасие, изповедалня и психоаналитичен кабинет. Реакциите бяха от "Осанна" до "Разпни го!" От сподавен тих плач и усмивка до освиркване. Толкова много сгъстена емоционална енергия на едно място, досега не се е слувало на друго представление. 
Естествено премиерат на другия ден мина кротко и спокойно, но споровете и разговорите по повод събитието "Амарантос" вече бяха започнали. Духът беше пуснат от бутилката.

Днес, в навечерието на следващото ни представление те питаме, ти от кои си?

Приемаш или не захвърлената ръкавица!

като бивша разпоредителка в театъра, бях изумена от неразборията на премиерата; добре че имаме връзки и ни дадоха столчета :-)
точно и защото дойдохме да гледаме като у дома си, ми беше неудобно да си тръгнем

всъщност след това бях ужасно ядосана, цяла вечер не спрях да се възмущавам - кой пише такива текстове, кой се съгласява да работи по тях и - най-вече - кой позволява тези недоразумения да стигат до голяма сцена?!

амарантос не ми хареса по същия начин, по който не ми хареса михал мишкоед - грозни костюми, неподходящо осветление, плоски шеги, актьори, които няма какво да кажат на сцената по простата причина, че текстът на пиесата се събита на три печатни страници
това беше лошото според мен - слабият текст, който нищо не казва въпреки интересната тема
(самата аз направих аборт преди няколко месеца и високия ръст на бременността/ абортите сред младите в българия ми се стува нещо, за което трябва повече да се говори)
стори ми се, че към края медицинската сестра имаше кратък монолог по тамата - данни за бременността/ абортите сред непълнолетните и т.н., но очевидно микрофоните не бяха настроени добре и нищо не се чу
разбира се, просташките реплики нямаше как да ми допаднат, а кючекът към края и подвикванията "въри, сучи" наистина ми дойдоха в повече
хубава е идеята за интерактивност, но според мен не беше изпълнена добре; не биваше да бъде през цялото време, а да се намесва само в определени моменти; по този начин се загуби силата на "второто действие" отзад; през по-голямата част от времето то просто не казваше нищо
да не говорим и колко нелепо изглежда превключването от една програма на друга, настойките на проектора и медиаплейъра и т.н.
подобна "интерактивност" има и в мармалад, знаете много добре колко години по-рано, но там тя не е самоцелна
чисто технически ме подразниха микрофониите - не знам защо и как актьорите не са разбрали, че не бива да се доближават до колоните, защото се чува пииииииу!
хареса ми едно-единствено нещо - когато към края жълтия балон на ася иванова се спука; знам, че не бива да се смея на този гаф, но той тотално преобърна внушението на финалната сцена - сякаш раждането на бебето е било само мечта, илюзорно бягство, един сапунен мехур, който внезапно се е спукал

правя си труда да пиша всичко това, защото съм доста разочарована от последните постановки, които стигат до сцената на сълзата (михал, кафе и цигари, опасни игри, кожа и небе); те - логично - не се и задържат
към момента от всичко в афиша считам за добри вампир, красиви тела, кой се страхува от върджиния улф и може би боси в парка
не че предпочитам класически театър, даже напротив, но просто "новаторските" постановки в българия не се получават

- бистра

http://www.teenproblem.net/news/s/1353.html

Haresa mi predstavlenieto Amarantos. Teksta te kara da se zamislqsh i da se pitash kak se durjim s decata si i dali nie ne sme vinovni za tova koeto se sluchva s tqh. Pokazano e realnoto sustoqnie na sredata v koqto decata ni rastat. Semeistva v koito ne se govori otdavna, v koito nqma komunikaciq, deca koito mislqt kak da se napiqt turseiki blizost i laska i razbira se ne q polychavat. Mislqt si za piene, chalga i seks i zabravqt posledicite ili prosto ne sa naqsno nakude shte gi otvede tozi nachin na jivot. Artistite sa mnogo dobri. Ne mi haresa edinstvenosilata na zvuka i kruvta. Malko mi doidoha v poveche, no slava bogu imashe i vedri momenti v koito da si otduhnesh ot tejkata atmosvera. Scenite na sestrite i doktora me zabavlqvaha mnogo.
TRQBVA DA SE GLEDA