На улица „Раковска” – театрална –                             

Изгря преди години знак.

Емблема някаква феноменална

Разкъса синкавия мрак.

В една себично симетрична маска,

Направена с един замах,

Две крайности дели чертица рязка:

нощта от ден, сълза от смях.

И както във живота след сълзата

Избухва веселия смях,

редят се оттогава на плаката

сълза след смях, сълза и смях.

И уж наред са ни нещата,

Балансът – безпогрешен в тях,

А ни наричат  винаги „Сълзата”,

Но идват да си купят...смях.

Прожекторът изплаква светлината

С танцуващия в нея прах.

Угасва. И в смълчания театър

Трепти една Сълза и много Смях.

           Проф. Венцеслав Кисьов

НА ДОБЪР ЧАС ! ! !